Онова момче - Азис

Онова момче наивно

страшно искаше да пее,

но светът му се изсмя в лицето.

Този свят — почтен привидно —

той за зрелища живее:

зрелища поиска от момчето…

И театърът започна,

и звездата ми изгря,

и скандален, и порочен,

срещу себе си вървя…

Припев:

Как ми омръзна този мой театър —

фалшивата ми маска, с която ме обичат.

Душата плаче като вързан вятър,

а хората ме мислят за зрелищно циничен.

Как ми омръзна този мой театър…

Дали ако престана всички ще ме съдят?

Душата плаче като вързан вятър,

душата настоява себе си да бъда…

Като куче сам живея,

лъжа се, че се обичам.

Все по-трудно ми е да се смея.

Плаче ми се, ала пея

и ме аплодират бурно

и да се усмихвам пак съм длъжен…

И театърът не свършва,

и звездата ми блести,

а сърцето пита тъжно:

«Накъде отиваш ти?!

"

Припев:

Как ми омръзна този мой театър —

фалшивата ми маска, с която ме обичат.

Душата плаче като вързан вятър,

а хората ме мислят за зрелищно циничен.

Как ми омръзна този мой театър…

Дали ако престана всички ще ме съдят?

Душата плаче като вързан вятър,

душата настоява себе си да бъда…

Quel ragazzo è ingenuo

voleva davvero cantare,

ma il mondo gli rise in faccia.

Questo mondo - apparentemente onorevole -

vive per gli occhiali:

occhiali chiesti al ragazzo...

E il teatro è iniziato,

e la mia stella si alzò,

sia scandaloso che vizioso,

vado contro me stesso...

Coro:

Come mi sono stancato di questo mio teatro -

la mia finta maschera con cui mi amano.

L'anima piange come un vento legato,

e la gente pensa che io sia straordinariamente cinico.

Quanto sono stanco di questo mio teatro...

Se mi fermo, mi giudicheranno tutti?

L'anima piange come un vento legato,

l'anima insiste per essere se stessa...

Vivo solo come un cane,

Sto mentendo che mi amo.

Sta diventando più difficile per me ridere.

Sto piangendo, ma sto cantando

e mi applaudono forte

e devo sorridere di nuovo...

E il teatro non finisce,

e la mia stella brilla,

e il cuore chiede tristemente:

"Dove stai andando ?!

"

Coro:

Come mi sono stancato di questo mio teatro -

la mia finta maschera con cui mi amano.

L'anima piange come un vento legato,

e la gente pensa che io sia straordinariamente cinico.

Quanto sono stanco di questo mio teatro...

Se mi fermo, mi giudicheranno tutti?

L'anima piange come un vento legato,

l'anima insiste per essere se stessa...